СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - ДЕН ЗА ПРОШКА

Българската православна църква почита  църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни, Поклади или прошка седем седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни, а след него - от понеделник, започва Великият пост.

На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят за последно преди Великденския пост с млечни храни.

На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо при т. нар. хамкане. След вечерята бабата завързва парче халва, сирене или сварено яйце в края на червен вълнен конец и го разклаща. Децата са насядали на пода и се стремят с уста да захапят парчето храна. Обредът се нарича "люшкане". Бабата запазва червения вълнен конец и с него лекува болестите по агънцата.

Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" (слама от царевица) и "черешовина" (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка. Със Сирни заговезни са свързани и кукерските игри. 

От днес до Великден са забранени венчавките. Сексът също е забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.

ТРИФОН ЗАРЕЗАН - ТРАПЕЗА И ТРАДИЦИИ

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.

Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Тичо, Тричка, Фуне, Фунчо.

Трифон Зарезан (или Ден на лозаря) е български народен празник в чест на свети Трифон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари (по григорианския календар) или на 1 февруари (по новоюлианския календар), когато Българската православна църква официално отбелязва Трифоновден. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.

Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

ДОМАШНА НАДЕНИЧКА С КАРТОФКИ НА ФУРНА

МНОГО ЕЛЕМЕНТАРНА И ЛЕСНА ЗА ПРИГОТВЯНЕ РЕЦЕПТА, КОЯТО ЧЕСТО ПРИЛАГАМ ПРЕЗ ЗИМАТА, КАКТО ПО ВРЕМЕ НА НЯКОИ ПРАЗНИЦИ, ТАКА И КОГАТО РЕША, ЧЕ МОГА ДА НАПРАВЯ ИЗКЛЮЧЕНИЕ ОТ ИНАЧЕ ОБЩО ВЗЕТО ЗДРАВОСЛОВНОТО СИ МЕНЮ:)
ПРОПОРЦИИТЕ СА СПОРЕД АПЕТИТА И БРОЯ НА КОНСУМИРАЩИТЕ.

ДОБРЕ ИЗСУШЕНАТА ДОМАШНА НАДЕНИЧКА ВЪВ ФОРМАТА НА ПОДКОВА СЕ НАЦЕПВА С НОЖА ЛЕКО НА РАВНИ ХАПКИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ И СЕ СЛАГА В ТАВАТА. ОТГОРЕ СЕ ЗАЛИВАТ С ЕДНА-ДВЕ ЧАШКИ ЧЕРВЕНО ВИНО.
КАРТОФИТЕ СЕ НАРЯЗВАТ НА ТЪНКИ ШАЙБИ. НАРЕЖДАТ СЕ ОКОЛО НАДЕНИЧКИТЕ.  ПО ЖЕЛАНИЕ И СПОРЕД ВКУСА МОЖЕ ДА СЕ ПОРЪСИ С ПОДПРАВКИ, АКО НАДЕНИЧКАТА НЕ Е ДОБРЕ ОВКУСЕНА, НО ОБИКНОВЕНО ТЯ СИ ИМА НЕОБХОДИМИТЕ ПОДПРАВКИ. АЗ ЛИЧНО НЕ ДОБАВЯМ МАЗНИНА ЗА ИЗПИЧАНЕТО. ТЯ СИ ПУСКА ДОСТАТЪЧНО И ОСТАВА СОСЧЕ. РАЗБИРА СЕ, КОЙТО ИСКА МОЖЕ ДА ДОБАВИ МАЛКО ОЛИО ИЛИ ЗЕХТИН, АКО СЕ ОПАСЯВЯ, ЧЕ МОЖЕ ДА ЗАЛЕПНАТ ЗА ТАВАТА.
ПЕЧЕ СЕ НА УМЕРЕНА ФУРНА.  ВРЕМЕТРАЕНЕТО ЗАВИСИ ОТ ТОВА ДОКОЛКО Е БИЛА СУХА НАДЕНИЧКАТА. КАРТОФКИТЕ СА ГОТОВИ КАТО ХВАНАТ ОРАНЖЕВА КОРИЧКА.

МЕЗЕТО Е ИДЕЛНО ЗА ЧЕРВЕНО ВИНЦЕ.

НАЗДРАВЕ!!!

АТАНАСОВДЕН - ТРАПЕЗА И ТРАДИЦИИ

Атанасовден 18.01., св. Атанасий Велики
“Иди си зимо, идвай лято!”

Честит имен ден на:

Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаска, Наско, Живко, Траян, Траяна

Празнична трапеза:

пиле, пиле с ориз, пита с мед

Свети Атанасий е духовен наследник и продължител на делото на св. Антоний. За разлика от Св. Антоний, Свети Атанасий е роден в бедно християнско семейство. Още от малък се увличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319г. младия Атанасий е произведен в свещеннически сан – дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г. Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църва, чийто представител е Св. Атанасий свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение. В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Той пише житие посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний.
След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376г. на 76 годишна възраст.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти и като празник на побратимяването.

Друго народно предание свидетелства за това, че св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания ( и не е случайно, защото това е времето на разпространение на вирусни инфекции и грип).
За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести.

Спазват се строго забраните да не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка.
Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко.

Поверия
Българите наричат зимния Атанасовден "сред зима”, тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си зимо, идвай лято!”
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие (кокичета по дворовете в София могат да се берат още на 10 януари).
В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник свети Атанас "забожда главата си в земята”, като по този начин я затопля.

Една красива легенда
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.
Във връзката Антоновден-Атанасовден се долавя християнизираният, но древен близначен мит. В народните схващания братята са представени като покровители и защитници на налбантите и железарите: оттук св. Атанас е патрон на ковашкия еснаф, а и на побратимяването. Вероятно в основата са залегнали езически представи за небесните ковачи-богове. Не случайно точно тези светци “затоплят земята” и “я обръщат към лято”.

Зимният Атанасовден има и свой летен антипод свети Атанас летни (5 юли).

Свети Антоний и Свети Атанасий освен от българите се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци.

източници:

http://gotvarstvo.georgievi.net/a/atanas

http://www.nauka.bg

АНТОНОВДЕН - ТРАПЕЗА И ТРАДИЦИИ

Именици: Антон (от гр. - ценен или „който увеличава цената"), Андон, Андонко, Анто, Анко, Анчо, Тоню, Тончо, Доне, Донко, Дончо; ж. Антонка, Тона, Тонка, Дона, Донка и др.


Св. Антоний Велики е роден през III век в Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители. Когато станал на 20 години, родителите му починали и той раздал имота си на бедните и станал отшелник: първо живял в стара египетска гробница, после се преселил в планината в пълно усамотение.

Имал дар за чудотворство и прозорливост, та хората го намирали и там. След 20 години подвижничество се върнал сред народа и повел борба за Вярата - успял да убеди много езичници да приемат християнството. Починал на 105 години на 17 януари 356 година. Приживе станал Авва -отец на множество монаси.

В своя дълъг живот на общуване с Бога светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас. И заявил: „От Бога повече не се боя - обичам го!
Православната църква почита днес паметта на Преподобния Антоний Велики, празникът е наричан от народа Антоновден. Антоний Велики е роден около 251 година след Христа в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Според житиеписеца му Атанасий Александрийски светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята. При него идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

Днес Западната църква отдава почит преди всичко на необикновените преживелици на светеца: „Минаващите край жилището му чуваха гласове на измъчващите го демони, както и гласа на Антоний, който молел Бога за помощ".

Източната църква пък, макар да е по-склонна към мистика и аскетизъм, слави неговото спокойствие и вътрешна хармония заради освобождението от страха.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве.

В народните представи живеят двама братя близнаци, ковачите Андон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Празнува се за предпазване от болести. Свети Антоний е ковач, който може да лекува, да прави и да разваля магии. В ранни зори на 17 януари младите булки месят питки и ги раздават, намазани с мед, за здраве на децата.
На този ден не се вари боб, леща, царевица, за да не боледуват децата от шарка. Не се шие и плете, защото ако човек се убоде, няма да зарасне леко. Вкъщи не се пали свещ, за да не се привличат болестите.
В Пиринския край жените носят дарове в църквата за болните си деца, а бездетните - за да родят. Именниците нареждат богата трапеза за гостите и биват "окъпвани" за здраве. Празникът е познат още като Лелинден. Задължително едно парче от содената питка се оставя на тавана за омилостивяване на "лелята" ( чумата ).
Името Антон произхожда от гръцката дума "анто", което значи цвете. Според някои автори името Антон е добило популярност, благодарение на древноримското име Антоний, което пък означава "влизащ в бой". Антон е старо римско родово име и означава "безценен, неоценим, който няма цена".

Трапеза

Тъй като празникът е в средата на зимата, още повече и средата на „свинския месец", за празника на именника задължително на трапезата трябва да има: печено свинско, свински ребра със зеле, луканка и обредните ястия: варено жито, баница, орехи, мед .

източници:
http://zadoma.rozali.com/praznici
http://sites.google.com/site/pomagalotradiciiiobicai/zimni-obicai-1/antonovden

ИВАНОВДЕН - ТРАПЕЗА И ТРАДИЦИИ

На 7 януари Българската православна църква почита Свети Йоан Кръстител.
В българската народна традиция денят е известен като Ивановден.
Свети Йоан Кръстител е последният старозаветен пророк. Наречен е още Предтеча, защото предсказал идването на Исус Христос на земята и подготвял хората за него.

Свети Йоан Кръстител е един от най-почитаните светци от българската православна църква.

Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи. Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.

Според вярванията, ако на Ивановден няма лед и мраз, през лятото ще има болести по хората и добитъка.

В някои краища на България всяка година на този ден още от сутринта младите мъже изчесват конете си. Подрязват опашките им и оплитат по една дебела плитка, като в горния край връзват голям красив пискюл, направен от червена и бяла вълнена прежда.
На челото на коня връзват по три малки пискюла. Поставят им нови юзди, украсени с висулки от разноцветни мъниста, Мятат на гърбовете на конете нови седла. Напетите и пременени мъже яхват празнично украсените коне и препускат из града.
Други весели компании се возят с шейни с по два коня - от единия до другия край на града. Всеки иска да се повози на Ивановден, защото е за здраве.

По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в някои градове от страната, все още се извършва ритуалът "Къпанки". Смята се, че тези които влезнат в ледената река ще заченат здраво поколение. Обредите за "Къпанките" започват от сутринта.
Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве. На този празник пък в други краища на България се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", всички хора се пренасят през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.

В българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им. Ритуалът за побратимяване е следния: Младежите, които искат да са побратимят стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг.

После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.

Празнична трапеза:

На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.

Пълнено свинско бутче е едно от най-често приготвяните ястия за Ивановден. На този ден не се пости и можем да приготвим някой специалитет с прясно свинско месо.

С Домашно приготвена баница, ако сте решили да посетите кумовете си или сте именик, ще изненадате приятно своите гости.

Сладкиш с ябълки или с тиква като десерт за менюто на Ивановден.

Честит имен ден на Иван, Ивана, Йоан, Йоана, Ива, Ваньо, Ваня, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Ивелина, Калоян, Жан, Жана, Яна

ЙОРДАНОВДЕН - ТРАПЕЗА И ТРАДИЦИИ

Йордановден е свързан с представата за кръстената вода и пречистващата й сила. Той е последният от „Мръсните дни”. Срещу празника се слага последната кадена вечеря:

с постни ястия, сурово жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери.

Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Повсеместно е разпространена вярването, че в нощта срещу празника небето се отваря, всичко се облива в светлина, а животните проговарят. Ако праведен християнин види отварянето на небето, ще се сбъдне всяко негово желание.

След църковната служба свещеникът хвърля кръста във вода, а ергените го изваждат. Вярва се, че който улови кръста, ще бъде здрав през годината. Ако кръстът замръзне – годината ще е плодовита. Извършва се обредно измиване с кръстена вода на домашната икона; болните се къпят, за да оздравеят; къпят се и младите зетьове. Затова празникът е популярен и с името Водици. В района на Македония се избира Богоявленски кум, който откупува кръста и ръси с него по домовете за здраве. В Родопската област е популярно т.нар. хаскане – обредно къпане на пеленачета, годеници и младоженци.

На Йордановден се гадае: след вечерята всеки чупи от кадените орехи и по ядките гадае за здраве; ако времето е сухо и студено, годината ще е добра и спорна. За прогонване на злите сили преди Йордановден (в Търновския район) се изпълнява обичаят Совойница: група моми, в която има преоблечени „булка” и „младоженец”, обхождат къщите, пеят любовни песни, а „булката” ръси със совойнишка вода хората, добитъка и постройките.

Църковният календар отбелязва Кръщението в р. Йордан на Иисус Христос от св. Йоан Кръстител. По време на Кръщението от небето слиза във вид на гълъб Светият дух – оттук и названието на празника: Богоявление.

На днешния ден празнуват именниците:

Йордан, Йорданкa, Йонко, Донка, Данчо, Дана, Божан/а, Божил, Божидар/a, Боян/а, Богдан/a, Богомил/а, Бистра, Бончо, Бонка, Бона.

Да са живи и здрави!