На 7 януари Българската православна църква почита Свети Йоан Кръстител.
В българската народна традиция денят е известен като Ивановден.
Свети Йоан Кръстител е последният старозаветен пророк. Наречен е още Предтеча, защото предсказал идването на Исус Христос на земята и подготвял хората за него.
Свети Йоан Кръстител е един от най-почитаните светци от българската православна църква.
Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи. Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.
Според вярванията, ако на Ивановден няма лед и мраз, през лятото ще има болести по хората и добитъка.
В някои краища на България всяка година на този ден още от сутринта младите мъже изчесват конете си. Подрязват опашките им и оплитат по една дебела плитка, като в горния край връзват голям красив пискюл, направен от червена и бяла вълнена прежда.
На челото на коня връзват по три малки пискюла. Поставят им нови юзди, украсени с висулки от разноцветни мъниста, Мятат на гърбовете на конете нови седла. Напетите и пременени мъже яхват празнично украсените коне и препускат из града.
Други весели компании се возят с шейни с по два коня - от единия до другия край на града. Всеки иска да се повози на Ивановден, защото е за здраве.
По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в някои градове от страната, все още се извършва ритуалът "Къпанки". Смята се, че тези които влезнат в ледената река ще заченат здраво поколение. Обредите за "Къпанките" започват от сутринта.
Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве. На този празник пък в други краища на България се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", всички хора се пренасят през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.
В българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им. Ритуалът за побратимяване е следния: Младежите, които искат да са побратимят стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг.
После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.
Празнична трапеза:
В българската народна традиция денят е известен като Ивановден.
Свети Йоан Кръстител е последният старозаветен пророк. Наречен е още Предтеча, защото предсказал идването на Исус Христос на земята и подготвял хората за него.
Свети Йоан Кръстител е един от най-почитаните светци от българската православна църква.Българската традиция свързва Ивановден с очистителната и чудодейна сила на водата. Така наречените ”мръсни дни„ са свършили и хората поглеждат напред в бъдещето с надежда за здраве и по-добър живот. На този ден по стар български обичай всички булки и младоженци, които са се оженили през зимата до Ивановден, се къпят за здраве и щастлив живот, а за здраве и хубост се къпят малки и големи. Ако ерген окъпе мома на Ивановден, значи тя не му е безразлична. Вярва се, че ако мома се изкъпе на този ден, до другия Ивановден вече ще е станала булка.
Според вярванията, ако на Ивановден няма лед и мраз, през лятото ще има болести по хората и добитъка.
В някои краища на България всяка година на този ден още от сутринта младите мъже изчесват конете си. Подрязват опашките им и оплитат по една дебела плитка, като в горния край връзват голям красив пискюл, направен от червена и бяла вълнена прежда.
На челото на коня връзват по три малки пискюла. Поставят им нови юзди, украсени с висулки от разноцветни мъниста, Мятат на гърбовете на конете нови седла. Напетите и пременени мъже яхват празнично украсените коне и препускат из града.
Други весели компании се возят с шейни с по два коня - от единия до другия край на града. Всеки иска да се повози на Ивановден, защото е за здраве.
По традиция Ивановден се смята и за ден на младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. В тази връзка в някои градове от страната, все още се извършва ритуалът "Къпанки". Смята се, че тези които влезнат в ледената река ще заченат здраво поколение. Обредите за "Къпанките" започват от сутринта.
Най-близките се събират в дома на младото семейство, а домакинът посреща всеки с вино. По обяд гостите придружават младоженеца, който скача в реката. След него скача и кумът му, а след тях се изсипва бакър вино за здраве. На този празник пък в други краища на България се изпълнява ритуала "Пренасяне през реката за здраве и берекет", всички хора се пренасят през реката, като се започва от момите. По традиция след това се играе "мокро хоро" в реката.
В българските обичаи Ивановден е ден за побратимяване и кумство. Момчетата, които искат да се побратимят ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка - да е вечна дружбата им. Ритуалът за побратимяване е следния: Младежите, които искат да са побратимят стъпват с единия крак върху неизгаснали въглени - за да милеят един за друг.
После отпиват вино - символ на кръвта, която ги свързва и отчупват три обредни хляба, за да се свържат родите им. Ако са женени, съпругите им от този ден нататък ставали посестрими. Новото родство се закрепяло от три последователни танца: чепня - изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро - с участието на всички. На обяд се ходи у кумовете, кумците носят пита, баница, месо, вино и подаръци.
Празнична трапеза:
На обредната трапеза именниците е добре да посрещнат своите гости с варено жито, фасул, ошав, баница, а също и с кървавица, печена луканка или свински ребра със зеле.
Пълнено свинско бутче е едно от най-често приготвяните ястия за Ивановден. На този ден не се пости и можем да приготвим някой специалитет с прясно свинско месо.
С Домашно приготвена баница, ако сте решили да посетите кумовете си или сте именик, ще изненадате приятно своите гости.
Сладкиш с ябълки или с тиква като десерт за менюто на Ивановден.
Честит имен ден на Иван, Ивана, Йоан, Йоана, Ива, Ваньо, Ваня, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Ивелина, Калоян, Жан, Жана, Яна
Няма коментари:
Публикуване на коментар