Празникът се отбелязва в първата събота
на Великденските пости.
Преданията разказват, че на този ден светецът
обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават
надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва
пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на
щастливия домакин се спретва и хорото.
Обредната трапеза за празника включва пита с мая, леща, супа от гъби.
Тодоровден е празник и на младите невести, омъжили се през годината, и
затова го наричат и “Булкина неделя”. Според традицията до Тодоровден
те нямат право да месят и пекат хляб. Извършват се обреди за здраве и
плодовитост на младите булки.
Преди кушията жените си мият косите с
вода, в която поставят слама от яслите на конете. Водата от миенето
хвърлят на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като
конска грива.
Празнува се главно за здравето на конете и затова е празник на
коневъдството и на конния спорт. Преди изгрева на слънцето жените
приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с
орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка домакиня раздава от тези
хлябове, като едновременно подскача, бяга, имитира движението и
цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остава последна. От
обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се
раздава и варена царевица.
Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне - кушията, в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите ги награждават - конят получава юзда, а стопанинът му - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Ергените яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят.
Най-интересният обичай за празника е надбягването с коне - кушията, в която участва цялото село. Мъжете се обличат с нови ризи, почистват конете, накичват ги и ги извеждат за надбягването. Победителите ги награждават - конят получава юзда, а стопанинът му - риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Ергените яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят.
Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари
езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези
стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой
християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се
празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии,
носещи името Тодор, което означава „Божи дар", въпреки че в народното
съзнание липсва ясно разграничение.
Двама от тях се воини-великомъченици - св. Тодор Тирон и св. Тодор
Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски
войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на
Христовата вяра. Култът към тези двама воини-светии е особено
разпространен в българските земи и е намерил отражение в някои паметници
на нашата художествена култура.
Така най-старата запазена до днес българска икона е прочутото
изображение на св. Тодор Стратилат от Преслав върху глазирани керамични
плочки (9-10 в.).
А в уникалната живопис на Боянския майстор от 1259 г. в Боянската
църква са запазени образите на трима светии с името Тодор: св. Тодор
Тирон и св. Тодор Стратилат в редицата на светците-воини, както и това
на св. Тодор Студит, в житието на когото се споменава, че за известно
време е бил на заточение в Аполония (Созопол).
Последният заедно с преподобните св. Тодор Сикеот, св. Тодор
Освеще-ни и св. Тодор Трихина са канонизирани заради техните монашески
подвизи.
Интересно е, че народният празник Тодоровден, който няма точно
фиксирана дата, а зависи от началото на великденския пост, не съвпада с
църковния празник на нито един от шестимата светии.
Също така обичаят на Тодоровден да се раздава варена царевица се
свързва от православната църква с почитането на паметта на св. Тодор
Тирон. Неговото житие разказва, че около 50 години след смъртта на Тодор
византийският император Юлиан Отстъпник, който мразел християните,
решил да им се подиграе. Знаейки, че през първата седмица на
Четиридесетница те пазят строг пост, той заповядал да се поръсят с кръв
от идолски жертви всички неща за ядене, продавани на цариградския пазар.
Тогава св. Тодор се явил на архиепископа и го предупредил за това
деяние, като поръчал на тези, които нямат храна у дома си, да си правят
коливо, т.е. да варят пшеница с мед. В продължение на цяла седмица
християните се хранели с колиао.
За благодарност към св. Тодор Тирон църквата запазила досега обичая - в първата събота от Великия пост чрез коливо да го почита.
